Цел на настоящото изследване е проучване и обогатяване на възпитателните ориентации на родителите за процеса на развитие в предучилищна възраст и взаимоотношенията „родители-деца.”

Свободата на личността, свободата на избора е израз на хуманизиране на възпитателните взаимоотношения в семейството. За да достигнат развитието на самостоятелността на детето, родителите трябва да го наблюдават, да открият специфичното нестандартното у него, да го насърчат към самостоятелна изява. Ограничаване на свободата на детето в семейството означава страх, пасивност, неспособност да взема решения. Но и прекалената свобода и самостоятелност на децата, липсата на заинтересуваност, подкрепа на родителите води до отчуждаване от семейството, обърканост и т. н.

Семейството обезпечава базисното чувство за безопасност при взаимодействието на детето със света. Възприемайки непосредственото влияние на тази среда, детето акумулира първичен социален опит, който продължава да се развива както самостоятелно така и за дълъг период от време чрез взаимодействието с родителите. Семейството създава оптимални възможности за интензивно общуване, осъществяващо се в условията на особен, невъзпроизводим в други групи микроелемент. Отговорностите на родителите са не само генетични, но преди всичко социални. Те водят до осигуряване на благоприятна психологическа среда за правилно отглеждане и възпитание, особено в периода на детството. Процесът на семейното възпитание се характеризира с неравномерност, стихийност в сравнение с общественото възпитание, като причините за това са свързани с биологични и социални предпоставки, материално - битови, културни влияния, както и от личностните особености на семейните членове.

Във взаимоотношенията между родители и деца от двете страни се поставят изисквания относно правата и задълженията на партньорите. Родителите са задължени да осигуряват благоприятни условия и предпоставки за отглеждане, възпитание и развитие на детето. Децата също имат свои задължения и отговорности. Те трябва да приемат и изпълняват родителските поръчения, да се вслушат в съветите и изискванията на родителите. Детето има право на свой собствен живот, на свой избор, на начин на мислене и действие. Те трябва да зачитат правото на родителите на собствен живот, на свои занимания и развлечения, а също и правото им на родителски контрол. Родителите също следва да зачитат правата и свободата на детето. Хуманизирането на общуването в семейството е един от пътищата за повишаване ефективността на семейното възпитание. В процеса на общуване с родителите се осъществява социализацията на децата, реализира се взаимно влияние на родители и деца. Всекидневното общуване в семейството протича естествено, непринудено, спонтанно. Духовната близост между членовете на семейството, родителската обич, нежността и вниманието пораждат взаимно доверие, уважение. Семейното равновесие, справедливостта, сдържаността, умението да се владееш изграждат душевно здраве, и психическо равновесие на децата. Особено важни са положителните емоции в общуването в семейството. Играта и игровия елемент, шегата, хуморът смехът имат голямо емоционално въздействие в семейното общуване. Те снемат отрицателните емоционални преживявания, разтоварват, сближават, дават импулси за дейност. Празниците в семейството също донасят много положителни емоции в общуването. Особено силно възпитателно значение в общуването с децата има родителския авторитет. Личните отношения между родителите и децата се изграждат в процеса на общуването им. Ето защо правилният избор на стила и тона на общуване в значителна степен предрешава хода на възпитателното взаимодействие и въздействие. Родителите трябва да се пазят от две грешни стратегии а именно да оставят детето на пълна свобода и воля или да осъществяват диктаторско поведение. Разбирателството в семейната среда като начини на взаимодействие се изразява във взаимна близост, обич, дружба. Друго необходимо качество на родителя е умението по външните признаци, по средствата на общуване и начините на поведение на детето да отгатва неговото душевно състояние.